Вечността на... МИГА
На Съпругата ми
В чаша, вечност напълни...
празнината запълни...
със звън от сребърни сълзи...
Има ли причина днес...
да вървиш в този унес...
Здрача дом е за всеки щурец...
Песен ефирна гали тъмата...
Още ли копнеш за зората...
От днес дом за нас е гората...
Огнището е пламъка... ЖИВ...
В гората разцъфтял... ДИВ...
Отвъд всеки шепот... СИВ...
Косите бели галят мисълта...
А в очите попиват листа...
пожълтели като всички писма.
Но изгрева пред нас е...
Отново едно сме сега...
И през изсъхнали мечти...
Ще те поведа...
И може би там, в края...
Ще разбера...
Името на дъха...
Смисъла на Смъртта...
и...
Вечността на...
МИГА.
В чаша, вечност напълни...
празнината запълни...
със звън от сребърни сълзи...
Има ли причина днес...
да вървиш в този унес...
Здрача дом е за всеки щурец...
Песен ефирна гали тъмата...
Още ли копнеш за зората...
От днес дом за нас е гората...
Огнището е пламъка... ЖИВ...
В гората разцъфтял... ДИВ...
Отвъд всеки шепот... СИВ...
Косите бели галят мисълта...
А в очите попиват листа...
пожълтели като всички писма.
Но изгрева пред нас е...
Отново едно сме сега...
И през изсъхнали мечти...
Ще те поведа...
И може би там, в края...
Ще разбера...
Името на дъха...
Смисъла на Смъртта...
и...
Вечността на...
МИГА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
