26 may 2009, 8:13

Венец на самотата 

  Poesía
440 0 3

Венец на самотата

 

Обичам самотата. Не е смешно!

И не – не лъжа! Погледни в очите ми.

Не виждаш ли там капки от росата

на детството, парченца от мечтите ми?

 

Когато съм сама това обичам –

да ровя в тях – пораснали очички,

да търся от парченцата и нишките,

да сплитам в плитка мънички мечти.

 

И после тази плитка да я слагам,

като венец в косата, светещ и красив.

Невидим – знам – венец на самотата,

но той е там – и в твоите очи. 

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??