Венец на самотата
582
0
3
Венец на самотата
Обичам самотата. Не е смешно!
И не – не лъжа! Погледни в очите ми.
Не виждаш ли там капки от росата
на детството, парченца от мечтите ми?
Когато съм сама това обичам –
да ровя в тях – пораснали очички,
да търся от парченцата и нишките,
да сплитам в плитка мънички мечти.
И после тази плитка да я слагам,
като венец в косата, светещ и красив.
Невидим – знам – венец на самотата,
но той е там – и в твоите очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
