Fin (Арни Сутиайнен)
6 6
23 nov 2014, 11:39

Венеция 

  Poesía
497 0 4

Добре охранени са гълъбите по "Сан Марко".

Приличат на крилати йезуити.

Онази сенчеста вода в каналите

зелено се е спуснала в очите ти.

 

Ти може би си тук, за да си спомниш.

Аз може би съм тук, за да забравя.

По улички, по-тесни от гърла на стомни,

да утолим различната си жажда.

 

Цветята по прозорците преливат

като усмихнати лица на влюбени.

И аз от устните ти ще отпия

желанието ти да се изгубиш,

 

докато слънцето над нас блуждае

с неистовост, по-бяла от опал,

а този град за нас е южно копие

на мъртъв северен оригинал.

© Арни Сутиайнен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Рада, Роси, Краси.
  • Когато зеленото се спусне в очите и дори гълъбите заприличат на охранени йезуити, когато двама са с различна жажда... Много интересна творба и особен поглед към Венеция, импониращ на желанието да се изгубиш. Този невероятен град предразполага и сякаш всеки има своите мигове - усети в него, своята Венеция. Поздравления за хубавите стихотворения, публикувани в този сайт!
  • Дълбочина и естетика!
    Прочетох с удоволствие и респект!
  • Ще коментирам с едно изречение от моето стихотворение за Венеция. "Който може и трябва– разбира!"
Propuestas
: ??:??