Венеция
Добре охранени са гълъбите по "Сан Марко".
Приличат на крилати йезуити.
Онази сенчеста вода в каналите
зелено се е спуснала в очите ти.
Ти може би си тук, за да си спомниш.
Аз може би съм тук, за да забравя.
По улички, по-тесни от гърла на стомни,
да утолим различната си жажда.
Цветята по прозорците преливат
като усмихнати лица на влюбени.
И аз от устните ти ще отпия
желанието ти да се изгубиш,
докато слънцето над нас блуждае
с неистовост, по-бяла от опал,
а този град за нас е южно копие
на мъртъв северен оригинал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арни Сутиайнен Всички права запазени
