Ако има нещо, което да мразя
повече от празните думи,
то това са куршуми, които пазя,
да се отронват като струни.
Твърде болезнена празнина,
расте рана между нас.
Притискащо напрежение в кухина.
Супернова, взривен отровен газ.
След изстрел парализиран;
Жив миг на преоценяване.
Ридаеш пред край нереализиран...
Смъртта чака предаване. ...