kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
27 dic 2006, 19:42

"Весели празници!" 

  Poesía
567 0 3
Под студени лъчи
на розово слънце
хората зъзнат,
а розовото мълчи.
Любовта е едно зрънце
и го търкалят
в тягостни коледни дни...
За някои слънцето
твърде бързо залезе,
за нас - живите
празникът се стопи
под розово слънце,
пръскащо, давещо
...в лед
и напомнящо...
за отвъдни тъми.
   ...
Зимата - сезон на смъртта,
която каза "Весели празници!"
и тръгна... натам,
към отвъдното, в земните улици.
И по пътя си подминаваше
всичките сиви, щастливи минувачи,
тя силите си събираше
да се превърнат устните й в палачи.
Но там имаше Една
приказна, цветна
на мелодия прилична,
скитаща се сама
и крачеща в сивото
на улиците през нощта.
Смъртта не й пожела
"Весели празници!",
а се спря кротко до нея...
Други говореха за подаръци
или се мъчеха да пеят -
Смъртта така им заповяда,
за да се родели от устите им цветя.
После ожадняла я целуна
и мелодията в Наталия замря...

               В памет на Наталия..
               Мир на праха й!...

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз не мога да коментирам.
  • Тъжно е, ала това е реалното ...
    Празниците са весели, ала само понякога.
    Поклон за Наталия ...
    Поздрав за стиха ти.
  • Любовта е едно зрънце
    и го търкалят
    в тягостни коледни дни...
    Много е тъжен стихът ти, дори се чудех да го коментирам ли Все пак като литературни качества го оценявам и поздравявам.
Propuestas
: ??:??