"Весели празници!"
на розово слънце
хората зъзнат,
а розовото мълчи.
Любовта е едно зрънце
и го търкалят
в тягостни коледни дни...
За някои слънцето
твърде бързо залезе,
за нас - живите
празникът се стопи
под розово слънце,
пръскащо, давещо
...в лед
и напомнящо...
за отвъдни тъми.
...
Зимата - сезон на смъртта,
която каза "Весели празници!"
и тръгна... натам,
към отвъдното, в земните улици.
И по пътя си подминаваше
всичките сиви, щастливи минувачи,
тя силите си събираше
да се превърнат устните й в палачи.
Но там имаше Една
приказна, цветна
на мелодия прилична,
скитаща се сама
и крачеща в сивото
на улиците през нощта.
Смъртта не й пожела
"Весели празници!",
а се спря кротко до нея...
Други говореха за подаръци
или се мъчеха да пеят -
Смъртта така им заповяда,
за да се родели от устите им цветя.
После ожадняла я целуна
и мелодията в Наталия замря...
В памет на Наталия..
Мир на праха й!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
Все пак като литературни качества го оценявам и поздравявам.