Имам си една сестрица,
тя ми е като звездица.
Весела е, все смее,
да обича най-умее.
Синът и пък много знае
с четка и перо да вае.
Дъщеричката и Веси
цял ден шета,готви,меси,
двете внучни за да лапат
боб,кюфтета,че и лапад.
Зетят и мъжът-двамината
/да завършим тъй картината/
от всичко друго най-обичат
в кухнята и да надничат.
Кулинари са големи,
да знае Ути, ще ги вземе!
Тя пък ходи до морето,
там като деца,където
по цял ден сме си играли,
гонели сме се и смяли.
Да са живи,да са здрави,
злото нека ги забрави.
В радост,обич да преминат
още цели сто години!
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados