12 may 2022, 19:23

Вещице!

  Poesía
1.7K 4 10

О, вещице, 
недей окайва участта си,
съдбата си. Такава няма!
Не вдигай клади от вините чужди,
че кладата ти е голяма.
Нечисти са огньовете в които
душата ти изнемощяла страда,
сама си ги запалила. На скрито.
Самоправдивите отиват в ада!
И можеш да си тлееш сред въпроси -
защо, кога и Бог защо го няма?
Пред портите небесни ти си просяк -
душата ти - дълбока, празна яма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На всички въпроси, които изброих и не изброих, всеки сам трябва да си търси отговорите. Аз знам само моите отговори, но те са лично мои и не могат да са отговори за някой друг.
  • Ами, защо да те питам такива неща, като цял ден гледам вещици с метли между краката.
    Ама всъщност, какво е вещица?
  • Такива въпроси не бях очаквала. Предполагах въпроси, като: Какво всъщност е вещицата. Защо фолклорния и образ е летяща върху метла, разпасана грозотия. Защо в нашето съвремие жените искат да са вещици и смятат за много привлекателно да бъдат възприемани като такива. Не мислят, че така сами предначертават участта си.
  • Чудна работа, що я стиска между краката си ?!
    И що е паднала пред прага ти?!
    Ма, кво ли разбирам и аз от вещици, че са чудя.
    Лошо нещо е навика. (да питам)
  • Тази сутрин излизам и щях се спъна в една вещица, паднала в несвяст току на прага ни с метлата между краката, в несвяст, ама я стиска. Викам си, кво нещо е навикът

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...