4 jun 2007, 9:07

Вестителката

  Poesía
771 0 1
Поглеждам през прозореца и... Тя е!!!
Все тъй красива, приказна. Сияе,
обвита в нежната милувка на нощта.
А облаците - стражи нейни са.

- Ела, излез... - тя нежно ме зове...
Бъди ми спътник тази нощ, дете!!!
И с глас напевен ми прошепва:
- Аз вест ти нося, вест далечна,

от твоята приятелка добра,
от майчицата твоя. От душа
и с топла ласка те обгръщат.
Недей тъжи! Ще се завърнат!

С надежда гладам я... в захлас.
- Къде намираш сили в този час?
Умора нямаш ли? Не спиш ли?
Със смях звънлив ми тя отвръща:

- От сънищата спомен няма.
Умората, приятел мой е. Но призвана
бях аз приятел твой да бъда
с безкрайната любов. Нестихващ зов

ме носеше към теб да ти разкажа.
Сега доволна те оставям. Че други чакат
с трепет благата ми вест
в безсънните си нощи... безпокойни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...