18 oct 2016, 1:05  

Вестителят

  Poesía
576 1 4

 

Акулите ще надбягат предвестника на бедите.
Изгревът се е вкопчил в червеното на мечтите.

Птиците пеят за своя спасител.

А облакът крещи: "Победител"!

 

Дъждът бумти в ушите ни

и облаците тихо се стелят.

Разказват за съдбите си,

а аз – прошепната,

сливам се с паважа.

Сякаш го разплакват

хилядите капки.

Сладостта намира бряг,

но някой все се дави.

Звездите в очите

приличат на сняг...

Но някой ме достига...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Редактирано Благодаря сърдечно.
  • Когато изгревът идва
    в света на мечтите
    Вестителят носи
    неусетно бедите.
    Поздрав!
  • Сентенциално звучащи редове. Но не менторски, а с особена настройка. Обособявам веднага онова, което наричам ОКО на текста:

    "Акулите ще надбягат предвестника на бедите.
    Изгревът се е вкопчил в червеното на мечтите...
    Сладостта намира бряг, но някой все се дави.
    Звездите в очите приличат на сняг..."

    В Любими ми е! Това стихотворение ще избожда очите на много римушковци, но ще носи наслада на ценителите на истинската поезия.

    Поздравление, Йоана!

    П.П. Първата дума на стихотворението /в бързината/ е неправилно изписана: "Акулуте"

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...