Ветрове
Елеонора Крушева
Не клепна и вятърът блудния...
очите на нощния сън поразбудил.
Мене ме топли пролетен повей на юга.
И лекото парване докосна и го събуди...
звездите и те далечните пак
зазвъняха събудени.
Ехо далечно до теб отнесоха ветровете
надейно.
Чакам утрото...още го чакам,
изгрева на любов дето крачи на залез
и търся съня си избягал
по хълмове пусти,
да ме целуне вместо устните
дето все са ми чужди!
И оня трепет дето пърха от ляво
да заспи,че за мене е обич,
а за тебе-невярно!
И по първи петли тичам
съня си да гушна,
не клепна и вятърът,
звездите звънят ранобудно...
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados