Везната на Съдбата се люлее,
а ний на рамената ù стоим:
издигаме се или падаме със нея;
със страх  минутите броим!

Когато Слънцето очите ни огрее,
окъпва ни щастлива синева.
А тръпките студени ни залеят,
когато призраците тръгнат през нощта...

Все търсиме изгубеното нещо в Дните,
то често ни е повод за тъга,
макар че се стремим към висините,
но и попадаме в устата на Нощта!

Аз знам, не могат всички да са първи
и всички точки да са върхове,
когото хората във битките проливат кърви,
ще има паднали и Богове!

Ще има винаги и обич, и омраза...
Ще страдаме и ще се веселим!
Дали Съдбата ни така не ни наказва,
с отворени очи, до края да вървим! 

  12.10.1974 г. и 09.12.2012 г. София