Камък след камък
младостта си зазидах.
Очи – черен пламък.
Не любих, а скитах.
Тежка мистрия.
Няма сполука.
Глътка ракия.
Тясна пролука.
Посления камък
пропука зората.
Плаче зидаря -
готова стената.
Бяла и влажна
като моята шия.
Камък е само -
светла магия.
Вградиха ме, мале.
Душа – гълъб ален.
Либе си нямам.
Дувар плаче жален.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
