blueberry
103 el resultado
  828 
Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.
Целуваха всички дървета, ...
  1296 
Сънувам все един и същи сън.
Стопанката на къщата я няма.
Не чака вече здравецът отвън
да се завърне любовта голяма.
Заминала си подир сто лета, ...
  902 
Качена на хълма на стръмните мъжки тревоги,
садя семена върху малкото жива земя.
Надежда садя на онази далечна планета,
където до днес не покълваха земни цветя.
Където звездите не бяха вселенски поети. ...
  696 
Тя е там -
зад тъжния светъл прозорец,
зад празните дни,
във бездънните нощи.
Единствена между хората, ...
  868 
Раздай ме докрай,
до последната дума.
До последната мисъл
обичай ума ми.
Копней до побъркване. ...
  796 
Нека се обичаме простичко като небе и земя.
Аз съм резливата лудост на утрото,
пропълзяла в съня.
Ти бъди слънце, заседнало в гърлото
на неродено щурче. ...
  789 
Ако сега докоснеш ме и тук
ще видиш, че не съм жена, а струна.
Трептя, разпадам се до звук.
Мелодия изящна като руна.
Не ме е страх, че ще откраднеш песента. ...
  837 
***
“Душата е облечена единствено в тяло,
а голотата ù е по-възбуждаща и от
голотата на тялото.
Остане ли гола: това е любов…”
Стефан Кръстев ...
  646 
Нашата любов, Слънце, е като ябълка.
Аз покълнах семето на диво дръвче.
С лъчите си ще присадиш калема.
Ще се грижим за него, докато расте.
Ще го пазим от виелиците на живота. ...
  715 
  1027 
Аз мога да вещая, не защото
съм вещица или изкусен маг.
Аз мога да позная с любовта си
на прага ми, че ще те срещна пак.
Каквото и да правиш, съм до тебе ...
  652 
Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...
  1206 
Реанимираме илюзията на живота
със страхове, романтика и алкохол.
Пренебрегваме се (твърде) отговорно.
На собствениците си - даваме контрол.
Втълпяват ни, че много сме щастливи. ...
  842 
Усетих пеперуди във главата си.
От тъмната страна на светлината,
застинал бе и упорито си повтаряше,
че няма как да съм дочула любовта ти.
Че няма как да виждам всяка мисъл, ...
  880 
Любимия ти цвят ужасно ми отива.
Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.
Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,
докато в сърцето ти светове покълват.
И не вярваш на очите си, пустинно ожаднели, ...
  752 
Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час ...
  691 
В душата ми е светло и студено
и страстно, като предсказание за грях.
Едното ми око от стих смутено,
а другото кръвясало от страх.
Едната ми ръка рисува вятър ...
  980 
Превърнал си се в третия ми крак,
без който не понечих красотата
да зърна през сърцето си. Да отлетя
далеч до острова на свободата.
Да се разходя по красивия му бряг. ...
  844  11 
Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...
  1073  11 
Ще си играя само с добрите момчета.
От палавите - дълго боли.
Добрите сглобяват те от стотици парчета.
Не разпитват. Не убиват мечти.
Добрите не стрелят по гладни врабчета. ...
  1108  14 
В любовта, казват, единият бил цвете,
другият - умел градинар.
Виртуозно оплевих най-гадната троскот.
Време е да стана бунтар.
Ще полегна в тревата, почти до пръстта. ...
  699 
Поканих си гости – рожден ден все пак.
ЕГОТО появи се отегчено, но с фрак!
Подарък не носеше. Часът беше късен.
Поводът - весел, гостът - навъсен.
ВИСШЕТО АЗ със невидими длани ...
  1334  10 
Майко, майко невинна,
би ли понесла чуждо дете като свое?
Както Господ е кръстил теб –
всепрощаващ, безмълвен, покоен...
Както аз те посрещнах – пречистена в чужда утроба, ...
  777 
Поканих пет Архангела в дома си.
Започнаха да ми се случват чудеса.
Съседите ми най-накрая проумяха
кой счупил е кварталната луна.
Кой пакостливо е накарал светлината ...
  845 
Всяка пролет се нуждая от Земя,
през която да прониквам в синевата.
Надълбоко, до сърцето на света,
да се вкореня с любов и без остстък.
Да трептя с дъха на вечността - ...
  640 
Искам те. Изгубила търпение.
Да ме създадеш от тишината.
Да повярвам в скъсаната истина
и безкръвно да си върна свободата.
Ровичкайки в неначертани сънища, ...
  921 
Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.
Размърда се и си отвори вятър.
Издиша тъмното през сънена врата
и пак си легна.
Този път за кратко. ...
  644 
698
Усещам те, защото е далечно.
Защото паля свещи, не фенери.
Във краищата на привличането
- скоротечно -
"гордея" се със превантивните раздели;) ...
  902 
Пиша сладникаво,
но се харчи.
Нагарча ти.
Нещо случва се с желанията.
Убивам вярата. ...
  1143 
Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща ...
  1017 
Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.
Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, ...
  798 
МЪЖ строи къща. ЖЕНА сътворява дома.
Мъж силен съм денем. Нощем - крехка ела.
Денем съграждам дувари, тежки като мъгла.
Нощем с бръшляните жилави по стените пълзя.
Търся пътища денем и отприщвам вода. ...
  816 
Имахте нужда да се гаврите с труп.
Някой, който не издава и звук.
Някой с големи безмълвни очи,
чиято история да съчините сами.
На пръв поглед моят бе най-подходящ. ...
  713 
Защо страхуваше се да ме пуснеш?
Пристъпих прага не като подлец.
Бе истински, когато ме отблъскваш.
Та аз не бях дошла като крадец.
Дойдох единствено като невеста, ...
  838 
Тази моя душа ненаситна
все си търси от кой да открадне.
По света разпиляна се скита.
Де що види се мъчи да грабне.
От небето с две рижави плитки ...
  783 
Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...
  1720 
Когато Господ си поиска прошка,
Вселената се готви да възкръсне.
Страхът измъква се като стоножка,
безизходност предсмъртна да разпръсне.
Когато Господ пада на колене, ...
  731 
КОГАТО
Когато спра пред други да се кръстя
във храма на умрелите надежди.
Пред себе си навярно ще възкръсна,
за да родя мечтите си безбрежни. ...
  889  12 
Отдавна мина времето, когато
копнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.
Обичах в сутрините с птичи крясък ...
  887  15 
Propuestas
: ??:??