Mitvans (Иванъ Митовъ) Mitvans (Иванъ Митовъ)
65 243
20 mar 2019, 23:44

VI. Като бурен вятър

663 3 6

Със любов при мене Господ те изпрати,

самотата моя – в царските палати!

Ти при мен пристигна весела, засмяна...

и със песните си внесе в мен промяна!

 

С любовта започна сагата семейна,

над дома отново ярко слънце грейна,

но сърцето ми със обич заредено,

бе от клюките по теб обременено!...

 

Като бурен вятър през света премина

и от него, мила, любовта загина...

а земята черна в пазвите си скри те...

и завинаги спаси те от стрелите!

 

октомври 2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Благодаря за коментара, Пепи! Хубав ден ти желая!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Нестихващата болка на душата се усеща много силно.
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Благодаря, Красимира! Продължавам подхванатата тема...
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ...да минеш на друга вълна...Тя- Вълната ще те залее, когато душата ти реши... остави я да се излее
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Точен и прозорлив прочит на творбата. Трудно е да се съчетават две противоположни състояния. Зная, че е време да мина на друга вълна, а не успявам. Някога Орфей, превърна страданието по своята Евридика в песен, и пренесе легендата от древността до днес! Твоя коментар ме наведе на мисълта за това сравнение. Благодаря ти, Красимира!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0