20 mar 2019, 23:44

VI. Като бурен вятър 

  Poesía » De amor, Odas y poemas, Canción de autor
373 3 6

Със любов при мене Господ те изпрати,

самотата моя – в царските палати!

Ти при мен пристигна весела, засмяна...

и със песните си внесе в мен промяна!

 

С любовта започна сагата семейна,

над дома отново ярко слънце грейна,

но сърцето ми със обич заредено,

бе от клюките по теб обременено!...

 

Като бурен вятър през света премина

и от него, мила, любовта загина...

а земята черна в пазвите си скри те...

и завинаги спаси те от стрелите!

 

октомври 2002

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, Пепи! Хубав ден ти желая!
  • Нестихващата болка на душата се усеща много силно.
  • Благодаря, Красимира! Продължавам подхванатата тема...
  • ...да минеш на друга вълна...Тя- Вълната ще те залее, когато душата ти реши... остави я да се излее
  • Точен и прозорлив прочит на творбата. Трудно е да се съчетават две противоположни състояния. Зная, че е време да мина на друга вълна, а не успявам. Някога Орфей, превърна страданието по своята Евридика в песен, и пренесе легендата от древността до днес! Твоя коментар ме наведе на мисълта за това сравнение. Благодаря ти, Красимира!
  • Душата ти продължава да пее и плаче едновременно...
Propuestas
: ??:??