VI. Като бурен вятър
Със любов при мене Господ те изпрати,
самотата моя – в царските палати!
Ти при мен пристигна весела, засмяна...
и със песните си внесе в мен промяна!
С любовта започна сагата семейна,
над дома отново ярко слънце грейна,
но сърцето ми със обич заредено,
бе от клюките по теб обременено!...
Като бурен вятър през света премина
и от него, мила, любовта загина...
а земята черна в пазвите си скри те...
и завинаги спаси те от стрелите!
октомври 2002
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados