5 jul 2010, 9:43

Видения

  Poesía » Otra
729 0 3

 

 

В живота си с много разговаряш,

ала няма с кого да помълчиш.

Интересът всичко обуславя

и започваш думи да редиш.

 

Звездите и Слънцето се раждат сами,

залез и изгрев еднакво са пурпурни.

Белият лист за мен е най-мрачната нощ,

пухкави облаци са предвестник на бури.

 

От огън израства двойният кръст,

срещат се хората с мир или се бият.

Пророци ги учат на обич или на мъст,

гадаейки що бъдещето им крие.

Папски потир е пълен с отрова,

Исус и Буда се прераждат в едно,

последната клада е вече готова,

за месеца Кали е приготвила тържество.

 

Описва бъдеще за днешните хора

древната книга с избелели листа,

заедно рисуват божия кръст

Скорпион и Стрелец ръка за ръка.

Ако Кивотът е наше спасение,

защо търсим стрелите на Амур?

Всекиму Коледата те подаряват

и остава безсилен Ескалибур.

 

Божественият овал на Вселена

е притихнал в милващи длани,

устни по люлка на живота танцуват,

всеки неин стон е сърдечен капан.

Сред пръсти срамежливо надничат

двете разбудени зърна,

влажно лоно постепенно разкриват

от Фидий ваяни бедра.

 

Кораби и птици не възкръсват,

това го правят само боговете.

Смъртта превръща се в сън,

щом те приемат като тор за цвете.

 

Много трудно се живее с памет,

спомените всичко задушават.

Окована е душата, не лети

и смъртта за изход ти остава.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...