Видения
В живота си с много разговаряш,
ала няма с кого да помълчиш.
Интересът всичко обуславя
и започваш думи да редиш.
Звездите и Слънцето се раждат сами,
залез и изгрев еднакво са пурпурни.
Белият лист за мен е най-мрачната нощ,
пухкави облаци са предвестник на бури.
От огън израства двойният кръст,
срещат се хората с мир или се бият.
Пророци ги учат на обич или на мъст,
гадаейки що бъдещето им крие.
Папски потир е пълен с отрова,
Исус и Буда се прераждат в едно,
последната клада е вече готова,
за месеца Кали е приготвила тържество.
Описва бъдеще за днешните хора
древната книга с избелели листа,
заедно рисуват божия кръст
Скорпион и Стрелец ръка за ръка.
Ако Кивотът е наше спасение,
защо търсим стрелите на Амур?
Всекиму Коледата те подаряват
и остава безсилен Ескалибур.
Божественият овал на Вселена
е притихнал в милващи длани,
устни по люлка на живота танцуват,
всеки неин стон е сърдечен капан.
Сред пръсти срамежливо надничат
двете разбудени зърна,
влажно лоно постепенно разкриват
от Фидий ваяни бедра.
Кораби и птици не възкръсват,
това го правят само боговете.
Смъртта превръща се в сън,
щом те приемат като тор за цвете.
Много трудно се живее с памет,
спомените всичко задушават.
Окована е душата, не лети
и смъртта за изход ти остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
