Видях
Неочаквана нощ. С присмехулни очи
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.
Като в черно-бял филм булевардът е ням
и блести под дъждовните кестени.
Композира нощта тихогласна поема
за среднощно небе и оркестър.
И вали... и вали. Топли живи следи
се изгубват в съня на тревите.
Който може да спи тази нощ - нека спи.
Аз видях как покълват звездите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
