Видях
Неочаквана нощ. С присмехулни очи
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.
Като в черно-бял филм булевардът е ням
и блести под дъждовните кестени.
Композира нощта тихогласна поема
за среднощно небе и оркестър.
И вали... и вали. Топли живи следи
се изгубват в съня на тревите.
Който може да спи тази нощ - нека спи.
Аз видях как покълват звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
