11 nov 2008, 8:56

Виж ме!

1.3K 0 3
Виждал ли си я да бяга напред сред вълните?
Разпенена, бяла,
безумна и страстна...

Виждал ли си я да се спуска в слънчев лъч?
Блестяща, гореща,
пареща, бясна...

Виждал ли си я да лети, носена от вихрите?
Силна, непокорна,
неустоима, блестяща...

Виждал ли си ме?
Това съм аз.
Магьосницата, заспала в твоето съзнание.

А знаеш ли как ще те искам,
упоена в желание,
притисната в поквара.

А знаеш ли как ще те обвия,
в топлината на тялото си,
за да изсмуча живеца в теб...

Искам да те прикова
и жадно да поглъщаш всяка капка любов,
покапала по мене.

Искам да чуя как молиш,
да влизаш отново,
да целуваш,
да прегръщаш моето тяло.

Искам пак да станем едно,
да се слеем,
защото тогава усещам,
че отново съм жива.

Искам отново да се слеем,
защото тогава си спомням какво е свобода.
Искам
и ти го желаеш!
Не можеш да се скриеш,
чета в очите ти
и знам, че ти харесва...
Да галиш вятъра в косите ми.
Да пиеш водата между бедрата ми.
Да ровиш земята в стенание,
да молиш за още и още...
Вземи ме!
Твоя съм!
Когато сънуваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финала е убийствен!
    Поздрав!
  • Прииска ми се да те сънувам... на живо!!!

    Прекрасен стих, Деси!!! Поздравления!!!
  • Ах тези сънища! Страх дате хване да заспишшш!
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...