11.11.2008 г., 8:56

Виж ме!

1.3K 0 3
Виждал ли си я да бяга напред сред вълните?
Разпенена, бяла,
безумна и страстна...

Виждал ли си я да се спуска в слънчев лъч?
Блестяща, гореща,
пареща, бясна...

Виждал ли си я да лети, носена от вихрите?
Силна, непокорна,
неустоима, блестяща...

Виждал ли си ме?
Това съм аз.
Магьосницата, заспала в твоето съзнание.

А знаеш ли как ще те искам,
упоена в желание,
притисната в поквара.

А знаеш ли как ще те обвия,
в топлината на тялото си,
за да изсмуча живеца в теб...

Искам да те прикова
и жадно да поглъщаш всяка капка любов,
покапала по мене.

Искам да чуя как молиш,
да влизаш отново,
да целуваш,
да прегръщаш моето тяло.

Искам пак да станем едно,
да се слеем,
защото тогава усещам,
че отново съм жива.

Искам отново да се слеем,
защото тогава си спомням какво е свобода.
Искам
и ти го желаеш!
Не можеш да се скриеш,
чета в очите ти
и знам, че ти харесва...
Да галиш вятъра в косите ми.
Да пиеш водата между бедрата ми.
Да ровиш земята в стенание,
да молиш за още и още...
Вземи ме!
Твоя съм!
Когато сънуваш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финала е убийствен!
    Поздрав!
  • Прииска ми се да те сънувам... на живо!!!

    Прекрасен стих, Деси!!! Поздравления!!!
  • Ах тези сънища! Страх дате хване да заспишшш!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...