Вик

12 nov 2011, 22:18

Poesía » Otra

468 0 2

Извиках те силно в съня. Избяга далече от мен.

Не чуваше болката - само полъх студен.

Заплаках без сълзи.

Изгубих се - знаеш, нали?

Теб те очаквах, но го криех преди.

В съня се издадох - че без теб ме боли.

И горчиви са раните. Твоите думи - стрели.

По изгрева глухо е. В душата горчи.

Зная, че чужда съм. Разменихме сърцата си - някъде, много преди...

Мъката скривам от другите. Нищо, че ми тежи.

Аз си нося присъдата - тя ми напомня за теб в съня...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2011-11-13T18:31:49+02:00

изгубено, носталгично! вяра в силата за промяна!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-13T09:36:11+02:00

Болка по изгубената любов, за която сърцето напомня дори и в съня!
Силен и хубав стих!