Вик
Извиках те силно в съня. Избяга далече от мен.
Не чуваше болката - само полъх студен.
Заплаках без сълзи.
Изгубих се - знаеш, нали?
Теб те очаквах, но го криех преди.
В съня се издадох - че без теб ме боли.
И горчиви са раните. Твоите думи - стрели.
По изгрева глухо е. В душата горчи.
Зная, че чужда съм. Разменихме сърцата си - някъде, много преди...
Мъката скривам от другите. Нищо, че ми тежи.
Аз си нося присъдата - тя ми напомня за теб в съня...
© Сиана Петкова All rights reserved.
