Виновна съм, когато говоря,
виновна съм, когато мълча,
виновна съм дори да се боря,
виновна - приех свойта съдба.
Виновна съм, какво да направя?
Обвиняват ме в различни неща,
виновна съм, че така съм родена,
виновна съм, че така ще умра.
Виновна съм, когато преследвам мечтите си,
виновна съм, че сърцето е моят водач,
нима е толкова грешно - различна съм!
Виновна съм, че не съм като вас.
Но така е устроен светът,
аз се родих да нося тази вина,
за всяка стъпка, тласкаща ме нагоре,
виновна до края на дните си, това е мойта съдба!
© Теодора Кехайова Todos los derechos reservados