А в твоя поглед имаше тъга,
когато ме помоли да остана
и чувство, давещо като вина,
от толкова погазени забрани.
Сред дланите ти се стопи денят,
задъхан от измислена почтеност.
Не, аз не ти предлагам свобода.
Ранява ли те тази откровеност?
И няма да ти бъда параван,
зад който да събличаш самотата –
наливаш тишина и си пиян...
Все още ли ме искаш да остана? ...