May 21, 2011, 3:19 PM

Вина

  Poetry » Love
935 1 8

А в твоя поглед имаше тъга,

когато ме помоли да остана

и чувство, давещо като вина,

от толкова погазени забрани.

Сред дланите ти се стопи денят,

задъхан от измислена почтеност.

Не, аз не ти предлагам свобода.

Ранява ли те тази откровеност?

И няма да ти бъда параван,

зад който да събличаш самотата –

наливаш тишина и си пиян...

Все още ли ме искаш да остана?

Не бързай... просто мъдро прецени,

готов ли си да заплатиш цената?

Тъгата не туширай сред лъжи,

и не търгувай евтино вината.

 

А в погледа ти днес страстта гори

и искрен си, когато ми се вричаш –

днес няма вече болки и вини

по пътя на съдбовното обичане.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Дани - който обича не търси вини. Хубав финал
  • Изкрещялата тишина
    Коприненото ни духовно сливане

    между земя и лудо цвете

    е нежен сън, едно опиване...

    За тебе пей сега поетът!



    Душата ти изтича през очите!

    Душата ти е шепа пясък!

    Не можеш да си бавна и политаш

    и болка си, и стон, и крясък...



    От тебе не остана нищо, но в любов се къпеш!

    Обичаш го с последните си сили.

    Наказана си бавно да пристъпяш,

    на глътки да ти пие, онзи, милият.



    Не искаш нищо, даже да те пита.

    За Него си родена да живееш.

    Душата си отдаваш - птица свита.

    Пред неговите устни ти немееш.



    Такава си - нещастна, но обичаща

    и денонощно сякаш боледуваш.

    Уж всичко имаш, а си тичаща

    наяве ласките му да бълнуваш.



    Изплака всичко - Любовта, мечтите си

    във този кратък миг от Вечността.

    Ръцете Му играеха с гърдите ти

    и Тишината, даже, изкрещя...
  • Страхотно е!
  • Радвам се за теб - ставаш все по-добра.
  • Съдбовно звучи

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...