Вина
А в твоя поглед имаше тъга,
когато ме помоли да остана
и чувство, давещо като вина,
от толкова погазени забрани.
Сред дланите ти се стопи денят,
задъхан от измислена почтеност.
Не, аз не ти предлагам свобода.
Ранява ли те тази откровеност?
И няма да ти бъда параван,
зад който да събличаш самотата –
наливаш тишина и си пиян...
Все още ли ме искаш да остана?
Не бързай... просто мъдро прецени,
готов ли си да заплатиш цената?
Тъгата не туширай сред лъжи,
и не търгувай евтино вината.
А в погледа ти днес страстта гори
и искрен си, когато ми се вричаш –
днес няма вече болки и вини
по пътя на съдбовното обичане.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
