Винаги нещо се случва...
Винаги нещо се случва,
което очаква посрещане.
За да му върнеш милувката,
(...и да остане от нея)
- идва дъждът.
Има толкова непогалени...
Напомням си само...
В реката - малки вълни
около камъни прави вятърът.
От въздух целувка.
Докосна ме и вече го няма.
Има толкова нецелунати...
Напомням си само...
А аз все живота си разгадавам.
Наивно...
Влажен мъх върху сухо дърво
няма.
Отдалечиш ли се от Бог
с едничка крачка -
напред пристъпва самотата -
нямата...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
