argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
16 ene 2018, 23:25

Винаги ще има утре 

  Poesía
2178 22 20

Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.

 

На челото ми – тънки браздулици,
а душата кипи по хлапашки.
Зимен вятър по пустите улици
мята къдрава бяла опашка.

 

Златорога луна над варошите
ще приспи и събуди петлите.
Сиви облаци, облаци рошави,
накъде пак припряно летите?

 

Осъзнато събличам прищявката
под запушили кротко комини.
Чуй как пеят навън кукумявките:
този свят без любов ще се срине.

 

Не гадай с късен поглед по чашите –
всеки спомен е погреб барутен.
Да се сгушим на топло в чаршафите!
Лека нощ, мила моя... До утре!...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??