Винаги ще има утре
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици,
а душата кипи по хлапашки.
Зимен вятър по пустите улици
мята къдрава бяла опашка.
Златорога луна над варошите
ще приспи и събуди петлите.
Сиви облаци, облаци рошави,
накъде пак припряно летите?
Осъзнато събличам прищявката
под запушили кротко комини.
Чуй как пеят навън кукумявките:
този свят без любов ще се срине.
Не гадай с късен поглед по чашите –
всеки спомен е погреб барутен.
Да се сгушим на топло в чаршафите!
Лека нощ, мила моя... До утре!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
