Винаги ще те обичам
Споменът за теб не си отива,
ти си моето сияние,
без теб не мога аз да съм щастлива,
искам те до отчаяние.
По улиците аз, когато те засичам,
от мъка в сърцето си, глава навеждам,
иска ми се да ти кажа, колко те обичам,
но старая се дори й да не те поглеждам.
А, когато те погледна в очите,
сякаш почвам да се разтопявам,
едвам задържам си сълзите,
само ако знаеш, как те обожавам.
Че аз дори, не те поглеждам,
колкото и да ми се иска,
винаги от мъка се навеждам,
защо ли, любовта ме тъй натиска?
Иде ми към теб да се обърна,
писна ми обичта, да я отричам,
ако можех аз, поне за миг да те прегърна
и да кажа, винаги ще те обичам!
Любовта към тебе е безкрайна,
до край за теб ще си мечтая,
но предпочитам да остане в тайна,
Няма никога да си призная.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Йолова Todos los derechos reservados
