Той и аз - съвсем непознати на среща -
паднала ръкавица в снега ни сърба.
Пием за стопляне вино в отсрещната
кръчма, наречена „За разбити сърца”.
Няма нищо разбито, дори е уютна –
всички жени биха се влюбили тук.
Слушам гласа непознат и е хубаво,
(а кръчмарят налива ароматен мавруд).
Той вдига наздравица с ласкави думи
и ме гали гласът му като пролетен ден.
И е лято в душата ми, и е изумрудено
в очите, които не слизат от мен. ...