Ти си единственият, който знае всички граници,

минимуми и максимуми на моето търпение,

петната по бюрото ми от разлято вино

се изтриха сами, и в мен не остана и капка съмнение,

че този филм е продължението на продълженията,

поради изчерпване на въображението

героите стават непредсказуеми.

Не донасяй повече вино и не се събувай.

Няма нужда да влизаш, вече си по-близо, отколкото би ти се искало.

Вече си на сухо и топло, не, не в сърцето ми,

на чаша вино с мен, в мислите.