16 sept 2007, 23:50

Виното прониква в мойте клетки,

  Poesía
676 0 2

Любовта във чаша вино
бих искала да събера за теб!
Любовта ми е горчива, 
щом отпиеш ти - остава лед.




Очите ти се отрязяват в моята чаша.
Как копнея да ги докосна с устни,
но само дъхът ми върху стъклото с тях флиртува
и тези образи сами танцуват.




Първа чаша с тебе пием,
първа чаша, може би с любов.
Първа чаша и една магия
и рани лижем, във сърцата има ров.



Виното прониква в мойте клетки,
а аз се моля ти да си пиян,
за да не виждаш колко те желая.
Тези светлини. Ръцете ти.
Аз искам да съм там, аз искам да съм там...




Първа чаша с тебе пием.
Мечатаем си за щастие, а рисуваме сълзи,
докато малко по малко сърцата си свием
и в моето оставаш само ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...