Виното прониква в мойте клетки,
Любовта във чаша вино
бих искала да събера за теб!
Любовта ми е горчива,
щом отпиеш ти - остава лед.
Очите ти се отрязяват в моята чаша.
Как копнея да ги докосна с устни,
но само дъхът ми върху стъклото с тях флиртува
и тези образи сами танцуват.
Първа чаша с тебе пием,
първа чаша, може би с любов.
Първа чаша и една магия
и рани лижем, във сърцата има ров.
Виното прониква в мойте клетки,
а аз се моля ти да си пиян,
за да не виждаш колко те желая.
Тези светлини. Ръцете ти.
Аз искам да съм там, аз искам да съм там...
Първа чаша с тебе пием.
Мечатаем си за щастие, а рисуваме сълзи,
докато малко по малко сърцата си свием
и в моето оставаш само ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Стоянова Все права защищены
