ВИНОВНА ТИШИНА
Виновна тишина
На най-добрата приятелка
Китарата лежи окървавена
и тихо стене с мен в дует.
И ти, приятелко, си натъжена,
че няма тази вечер нов сонет.
Акордите не искат да ме слушат,
сърдити сякаш, дяволски дрънчат.
И струните са уморени вече
все тъжни песни да редят.
Да, тази нощ е по-различно,
не ми се пее, искам да мълча.
Но ти разбра, приятелко, веднага,
погледна ме в очите и видя...
Далеч от теб направих нещо страшно -
грях смъртен в мислите посях.
Затуй срамувам се и от гласа си,
затуй и струните ти спрях.
Не искам с грешните си пръсти,
да галя абаносовата ти снага.
Ще падна тихичко до кръста
и с разкаяние молитва ще шептя:
"Господи, за непростимото прости.
Прости, че тази вечер и нея съм ранила,
че капели са върху нея моите сълзи.
Господи, дано не съм я осквернила."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Пиф Todos los derechos reservados
браво,Ив!
