Виолетовото цвете
ВИОЛЕТОВОТО ЦВЕТЕ
Увяхва виолетовото цвете,
което преди време подари ми...
Уж пазих го с цената на сърцето
и казвах: ,,Ще живее със години!”
... А днес ме гледа цветето тревожно
и сякаш го дочувам как ми казва:
"Нима за теб оказа се тъй сложно
да можеш мене живо да опазиш?"
Сърцето ми се свива всеки път,
когато цвят пореден се отронва,
и търся аз във себе си грехът,
чувствам се тъй безпомощно-виновна.
Нима съм го поливала по-често
или е зарад туй, че зима стана?
Не бива да умира! Не е честно!
От тебе то едничко ми остана...
Но цветето не знае за това!
То не разбира своята стопанка...
И гасне заедно със любовта,
забулило мечтите в тъмна сянка...
Увяхва виолетовото цвете...
Скъп спомен от изминалата младост.
Не ми остава нищичко след тебе...
Умира с него всичката ми радост!
...
Във бялата саксия до перваза
седеше цветето допреди дни.
С тъга днес гледам мястото му празно.
Навярно любовта ми го уби!
Павлина Соколова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
На мен ми е много трудно да изхвърлям цветя. Много хубав стих. 
