Аз влизам в заличката тясна
и сядам пред компютър в ъгъл задимен,
заглеждам се в монитора нещастно,
мислейки за онзи ден.
Във пощата си ня мам нищо,
отново парва ме сълза,
а после става ми обидно,
добре дошла при мене ,Самота.
Във чата съм ала не зная
дали ще видя твоя ник.
"Не, няма го"- повтарят и повтарят,
аз едва сподавям своя вик. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse