Виртуално
Аз влизам в заличката тясна
и сядам пред компютър в ъгъл задимен,
заглеждам се в монитора нещастно,
мислейки за онзи ден.
Във пощата си ня мам нищо,
отново парва ме сълза,
а после става ми обидно,
добре дошла при мене ,Самота.
Във чата съм ала не зная
дали ще видя твоя ник.
"Не, няма го"- повтарят и повтарят,
аз едва сподавям своя вик.
"Какво ти е?"-ме питат всички,
"Какво обичаш, как се казваш ти?"
"Не знам каква си но пък те харесвам
и ти по мене падаш си нали?"
Редица букви, градове и имена
и всички това изчезва в пропастта,
която моята тъга в сърцето ми роди
под ядния напор на хиляди беди.
Изминаха се вече много часове,
виждам,че е тъмно снежното небе,
въздъхвам аз печално и тръгвам към дома,
няма пак да се скитам във студа.
А в душата изтерзана обажда се гласче
"Нима ще можеш да оставиш това момче"
И знам че утре щом стане 6 часа,
ще изляза пак навън и ще тръгна към клуба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
