Блу (Blue)
223 3538
30 ago 2019, 19:44

Виртуално 

  Poesía » Otra
795 5 17

Какво съм аз?
Зелена малка точка на екрана.
Ти също си зелена  малка точка,
но за мене си голяма,
събрала няколко вселени,
извикваща във мен
радост, трепет или пък тревога.
Любов това да нарека не мога. 
Не че не чувствам го така, ала не смея
защото само точка съм една...
Е, иначе съм си жена,
но пък едва ли имам право
въздушни кули да строя...
Задавам си въпроси:
Ти също ли изпитваш топлина и трепет и копнеж?
Или при тая точка спираш,
ако е бурно другаде
и ти е невъзможно там да акостираш?
Дали си ми приятел ти?
Или пък може би...?
Все пак не е съвсем невероятно...
Точката зелена от чакане и търсене на яснота се изморява.
Вярата ѝ се разколебава.
Надеждата ѝ намалява.
Все повече се натъжава, самообвинява...
И се отдалечава...  
И...  END.
Без Happy и с една блуждаеща Любов из виртуала.

© Blue Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисля си... ако след краят има още, значи не е точка, а запетая Всъщност графиката според мен е окръжност или елипса, точките, запетаите и т.н. са наши измислици
  • Благодаря, че се спряхте тук, Щураче , Шефе. Съгласна съм с Ирен. Точката е и начало. В нея е потенциалът на сътворението. Вселената се е появила от една точка. И въпросната зелена съдържа множество вероятни сценарии.
  • "Happy END не съществвува, та може ли краят да е щастлив, щом е край." - Защо да не може? Край на някакви притеснения, край на някаква болка. Да не говорим за това, че дори края на някои връзки едната страна може да е happy А погледнато философски всеки край, е ново начало. Тъй че да не слагаме "жалейките" винаги.
  • Точката винаги е END, независимо от цвета си И ме замисли ти... Happy END не съществвува, та може ли краят да е щастлив, щом е край.
  • Извинявам се за късното включване.Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, и на скъталите стихчето в любими. Част от живота ни вече преминава във виртуалното пространство. Част от нас е там. Може би това е някаква друга реалност, в която сме такива, каквито искаме да бъдем и в която доизграждаме образите на другите според собствените си представи и желания. И в реалния живот различни хора, познават и се сблъскват с различни наши черти. За едни сме лоши, за други добри. Много може да се пише по темата. Сенд, може и да се възползвам от предложението. За охкане си е, Светле. Иржи, анонимността понякога предпазва, понякога вреди. Пепи, на колажа снимката върху монитора не е на Делон, а на Генек. Объркала съм се. Така е Brinne. Feel, все си е по- добре да има зелен светофар Благодаря!
  • Ален Делон... Често са ми казвали жени, че приличам на него, само дето съм малко по-хубав...
  • не е точно човек, а образ - какъвто иска да е, по-често!
    човекът скрит, дето иржи пише, а и една приятелка казва "мен най ме е страх от скритите!
    ментета и виртуални каламбури колко щете!

    ето го Ален Делон!
    https://otkrovenia.com/bg/kolaji/alen-delon-1
  • За да няма разочарования, по-добре да си остане точка... 😅!
  • Всяка анонимност е опасна...Защото виртуално контактуване е такова чрез социалната врежа,а не на яве,но когато е и анонимно...Не помня какво предаване беше,отдавна и показват едно дете на 12 год.,което търси приятели чрез компютъра...Отговаря едно "момче" "също" на 12 год и започват кореспонденция,а когато пише на клавиатурата то,му дават ръцете-набръчкани и с косми...възрастен !Дали в нашия сайт няма подобни примери?!Някои пишат възраст-101 год,или 9 год!!!Четеш и не знаеш какво да мислиш за произведението!Не мисля,че е срамно да покажеш физиономия или възраст....Не искам да засегна никого,това си е "авторско право",но така мисля....И мнението за произведенията не са по-високи ,дадени "по съвест".....
  • Хубаво.
    А кой определя кое е виртуално и кое реално? Ами ако е обратното?
  • Ох...
  • А защо не си червена точка? Даже може и 18+.
  • Петър1, зелената точка е синя, не защото е узряла, а защото съвсем е оглупяла. Гаврил, вече трудно можем да си представим света без виртуала. Ирен, стихчето ти е чудесно! Така е Станислава Благодаря ви , приятели!
  • Чудесно!
    Понякога е по-добре да си останеш точка, вместо да срещнеш някой Ален Делон!
    Емоционалните "дупки" при хората стават все повече и все повече хора търсят запълването им в нета, за това и много си остават там, без развитие в реала, наистина чудесно си го описала в хубавия стих! Поздрав!
  • Ще ти кажа под сурдинка,
    че не си само точка,
    а и ник, и някаква картинка.
    Също думи, мисли, настроение
    и колажи даже, снимки,
    също си и стихотворение.
    И душа си, и излъчване такова,..
    а бе.... колко му е всичко това
    за приятелство или за любов да е основа?
  • Ако я нямаше виртуалността дали нямаше да е по-ясно и лесно.
  • А защо е синя зелената точка? Явно е узряла вече. 😊
Propuestas
: ??:??