Виртуално

Поэзия » Другая

974 5 17

Какво съм аз?
Зелена малка точка на екрана.
Ти също си зелена  малка точка,
но за мене си голяма,
събрала няколко вселени,
извикваща във мен
радост, трепет или пък тревога.
Любов това да нарека не мога.
Не че не чувствам го така, ала не смея
защото само точка съм една...
Е, иначе съм си жена,
но пък едва ли имам право
въздушни кули да строя...
Задавам си въпроси:
Ти също ли изпитваш топлина и трепет и копнеж?
Или при тая точка спираш,
ако е бурно другаде
и ти е невъзможно там да акостираш?
Дали си ми приятел ти?
Или пък може би...?
Все пак не е съвсем невероятно...
Точката зелена от чакане и търсене на яснота се изморява.
Вярата ѝ се разколебава.
Надеждата ѝ намалява.
Все повече се натъжава, самообвинява...
И се отдалечава...
И...  END.
Без Happy и с една блуждаеща Любов из виртуала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

щураче (любимка)

Мисля си... ако след краят има още, значи не е точка, а запетая Всъщност графиката според мен е окръжност или елипса, точките, запетаите и т.н. са наши измислици

2019-09-02T14:46:22+03:00
Блу (Blue)

Благодаря, че се спряхте тук, Щураче , Шефе. Съгласна съм с Ирен. Точката е и начало. В нея е потенциалът на сътворението. Вселената се е появила от една точка. И въпросната зелена съдържа множество вероятни сценарии.

2019-09-02T14:30:07+03:00
iren5 (Ирен)

"Happy END не съществвува, та може ли краят да е щастлив, щом е край." - Защо да не може? Край на някакви притеснения, край на някаква болка. Да не говорим за това, че дори края на някои връзки едната страна може да е happy А погледнато философски всеки край, е ново начало. Тъй че да не слагаме "жалейките" винаги.

2019-09-02T12:49:28+03:00
щураче (любимка)

Точката винаги е END, независимо от цвета си И ме замисли ти... Happy END не съществвува, та може ли краят да е щастлив, щом е край.

2019-09-02T08:57:12+03:00
Блу (Blue)

Извинявам се за късното включване.Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, и на скъталите стихчето в любими. Част от живота ни вече преминава във виртуалното пространство. Част от нас е там. Може би това е някаква друга реалност, в която сме такива, каквито искаме да бъдем и в която доизграждаме образите на другите според собствените си представи и желания. И в реалния живот различни хора, познават и се сблъскват с различни наши черти. За едни сме лоши, за други добри. Много може да се пише по темата. Сенд, може и да се възползвам от предложението. За охкане си е, Светле. Иржи, анонимността понякога предпазва, понякога вреди. Пепи, на колажа снимката върху монитора не е на Делон, а на Генек. Объркала съм се. Така е Brinne. Feel, все си е по- добре да има зелен светофар Благодаря!

2019-09-01T16:36:57+03:00