21 may 2011, 10:49

Вишнев цвят

  Poesía » Otra
783 0 3

Тънка,
бяла и толкова крехка,
като спомен
за друго пробуждане,
като полет
над кални пътеки
на земята
следзимно спаружена,
като меки
раздиплени дрешки
от сандък
с пелените извадени,
от дантелените
копнежи
първа рожба
с гръдта ми
се храни.

Предлагаме ви книги

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет!
    Сакрален стих...кодирани скъпи спомени, поднесени по невероятен начин!
    Поздравления!!!
  • Поздрав и
  • Винаги те чета с удоволствие, 67, стиховете ти са прекрасни, този също!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...