28 nov 2008, 23:51

Високо в небето

  Poesía » Otra
701 0 0
Отлитаме,
хванати за ръце ангели.
Ето, вече времето не тече
и ето, порастват ни криле.
От тук градът ми изглежда малък.
Облак след облак...
Отделени от всичко летим.
Все по-ярка тази светлина.
На себе си вече нямам никаква власт.
Боже, каква височина!
Там долу е пусто и самотно без нас.

И още летим,
дали с теб губим контрол?
Без тела сме, но с души,
виждам вече твоя ореол
Дали някога ще ми простиш
или нека го оставим на небето?
Защо трябваше да идваш с мен,
не съжаляваш ли за което?
Животът не беше определен,
за да загинем толкова млади

Не спираме да летим,
(високо в небето)
виждам все по-близо тази светлина.
(добре, че си тук и ме държиш за ръка)
И времето спря от самосебе си
и крилата ни вече ни носят.
Докато ще летим всъщност?
И кога ще осъзнаем къде сме?
Така и не разбрахме истината:
(Любовта ни отнася и окриля)
убил ни беше мъжът ти,
на когото бяхме изневерили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...