28 nov 2008, 23:51

Високо в небето

  Poesía » Otra
699 0 0
Отлитаме,
хванати за ръце ангели.
Ето, вече времето не тече
и ето, порастват ни криле.
От тук градът ми изглежда малък.
Облак след облак...
Отделени от всичко летим.
Все по-ярка тази светлина.
На себе си вече нямам никаква власт.
Боже, каква височина!
Там долу е пусто и самотно без нас.

И още летим,
дали с теб губим контрол?
Без тела сме, но с души,
виждам вече твоя ореол
Дали някога ще ми простиш
или нека го оставим на небето?
Защо трябваше да идваш с мен,
не съжаляваш ли за което?
Животът не беше определен,
за да загинем толкова млади

Не спираме да летим,
(високо в небето)
виждам все по-близо тази светлина.
(добре, че си тук и ме държиш за ръка)
И времето спря от самосебе си
и крилата ни вече ни носят.
Докато ще летим всъщност?
И кога ще осъзнаем къде сме?
Така и не разбрахме истината:
(Любовта ни отнася и окриля)
убил ни беше мъжът ти,
на когото бяхме изневерили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...