11 mar 2025, 13:37

Витрувиански човек*

  Poesía
471 15 17

Разпъването в кръг и на квадрат:

какво е искал да ни дари Леонардо?

Пропорциите човешки в този свят 

или хармония между душа и тяло?

 

А другото?Къде остава скрито днес?

Баланса между добрина и злоба,

омесени от нищета и алчен интерес 

воюват в сънувания блян на роба!

 

И след толкова освирепели  векове,

все още средновековно си живеем...

Макар Витрувианският човек да зове,

 че добротата мълком в душата грее.

                                            

 

*Скица на Леонардо да Винчи

за физическите пропорции

на човешкото тяло 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Теодора! 🙏♨️🌹
  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
  • Много добре споделено!Тогава и сега...чумата съществува все още!А дали е кръг или квадрат все сме затворени!!!
  • Сърдечно благодаря за мъдростта събрана в четиристишието,както за оценката и поздравите, Довереница!🙏
  • В квадрат и в кръг, във фрески и картини
    остават добродетели и доброта.
    Реалният живот пълзи в пъртина
    една напред и четири назад ...

    Аплодисменти и от мен за мъдрата позиция!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...