28 sept 2010, 14:13

Вкъщи

  Poesía
942 0 2

Вкъщи

 

Тук небето е осеяно с усмивки,

те в звездите нежно се загръщат;

в небесата звездните извивки

щом пробляснат, в тебе те превръщат.

 

Но променят се и хората, и къщите,

и изчезват красотите, страховете;

а небето - то навсякъде е същото,

а и всякога е същото небето...

 

Няма нужда от падаща звездна усмивка -

ще узнаеш това пак преди да си тръгнеш -

стига ти, че си тук, за да бъдещ щастливка

и да си пожелаеш, за да ти се сбъдне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...