28 sept 2010, 14:13

Вкъщи 

  Poesía
749 0 2
Вкъщи
Тук небето е осеяно с усмивки,
те в звездите нежно се загръщат;
в небесата звездните извивки
щом пробляснат, в тебе те превръщат.
Но променят се и хората, и къщите,
и изчезват красотите, страховете;
а небето - то навсякъде е същото,
а и всякога е същото небето...
Няма нужда от падаща звездна усмивка -
ще узнаеш това пак преди да си тръгнеш -
стига ти, че си тук, за да бъдещ щастливка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??