28.09.2010 г., 14:13

Вкъщи

939 0 2

Вкъщи

 

Тук небето е осеяно с усмивки,

те в звездите нежно се загръщат;

в небесата звездните извивки

щом пробляснат, в тебе те превръщат.

 

Но променят се и хората, и къщите,

и изчезват красотите, страховете;

а небето - то навсякъде е същото,

а и всякога е същото небето...

 

Няма нужда от падаща звездна усмивка -

ще узнаеш това пак преди да си тръгнеш -

стига ти, че си тук, за да бъдещ щастливка

и да си пожелаеш, за да ти се сбъдне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...