Вкъщи
Тук небето е осеяно с усмивки,
те в звездите нежно се загръщат;
в небесата звездните извивки
щом пробляснат, в тебе те превръщат.
Но променят се и хората, и къщите,
и изчезват красотите, страховете;
а небето - то навсякъде е същото,
а и всякога е същото небето...
Няма нужда от падаща звездна усмивка -
ще узнаеш това пак преди да си тръгнеш -
стига ти, че си тук, за да бъдещ щастливка
и да си пожелаеш, за да ти се сбъдне.
© Владислава Генова Всички права запазени