Влакът...

Влакът...

Е да!... Ама Влакът отмина,

със грохот среднощният Влак

и с устрем, и страст на лавина

изчезна във черния мрак...

По релсите диви табуни

с последния видим вагон,

след него в нощта като струни

трептяха в метален синхрон...

Изниза се там зад завоя,

погълна го сякаш нощта,

но бавно затихващ по своя

път – тътенът  дълго ехтя...

И носи със себе си влака

поравно в нелеп пустослов –

възможност  в нощта да го чака

една незаспала любов...

На някаква гара нечута

забързал по своя маршрут,

той може да спре за минута

преди да лети като луд...

Там чака мъжът със цветята

(перона едва освете́н)

и грабва в прегръдка жената

от нейната страст прелъсте́н!...

... Но има и гари самотни

и вие там вятър сърдит,

тях никой дори и не помни...

... А влакът минава транзит...

03.10.2016.