Mar 20, 2020, 10:06 PM

Влакът...

  Poetry » Other
1K 3 1

 

Влакът...

 

Е да!... Ама Влакът отмина,

със грохот среднощният Влак

и с устрем, и страст на лавина

изчезна във черния мрак...

 

По релсите диви табуни

с последния видим вагон,

след него в нощта като струни

трептяха в метален синхрон...

 

Изниза се там зад завоя,

погълна го сякаш нощта,

но бавно затихващ по своя

път – тътенът  дълго ехтя...

 

И носи със себе си влака

поравно в нелеп пустослов –

възможност  в нощта да го чака

една незаспала любов...

 

На някаква гара нечута

забързал по своя маршрут,

той може да спре за минута

преди да лети като луд...

 

Там чака мъжът със цветята

(перона едва освете́н)

и грабва в прегръдка жената

от нейната страст прелъсте́н!...

 

... Но има и гари самотни

и вие там вятър сърдит,

тях никой дори и не помни...

 

... А влакът минава транзит...

 

03.10.2016.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

„Една незаспала любов“ 🇧🇬

Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет, ...
865 6 5

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....