Влакът...

 Βλακъттм...

Ние бяхме две влюбени деца

на гара, потънала в мрак и самота,

чакаме влака, който ще разбие нашите сърца.

И ето го, пристига,

не чака, не пита...

Ръцете ти студени, зажаднели,

чувствам как ме притискат...

По моето лице - горчиви сълзи,

във твоите очи - ужасна болка...

Твоето сърце - тупти,

моето - опитва се да каже "сбогом"...

Ти тръгваш

и чакаш да кажа "остани",

но не мога, сърцето ме боли

и не мога да спра сълзите си...

Ти тръгваш, а зад теб се чува:

"Не тръгвай, остани, ще ми липсваш"

Аз чакам нашата поредна среща,

за малко обич зажадняла...

Вече съм сама!

Чувам гласове в моята глава!

Те казват:

"Не тъжи, той не заслужава твоите сълзи..."

Как да забравя любовта,

питам се сега...

Обичам те и винаги ще е така,

просто не мога да живея в лъжа...

                              промени живота ми напълно...♥♥♥